конфронтирала си

Речник на българския език

1. конфронтирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

конфронтирала си е производна форма на конфронтирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. конфронтирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

конфронтирала си е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. конфронтирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

конфронтирала си е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).