конфронтирало съм

Речник на българския език

1. конфронтирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало съм е производна форма на конфронтирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. конфронтирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало съм е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. конфронтирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало съм е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).