конфронтирал си

Речник на българския език

1. конфронтирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

конфронтирал си е производна форма на конфронтирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. конфронтирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

конфронтирал си е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. конфронтирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

конфронтирал си е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).