конфронтирах

Речник на българския език

1. конфронтирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

конфронтирах е производна форма на конфронтирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. конфронтирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

конфронтирах е производна форма на конфронтирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).