конфронтирало е

Речник на българския език

1. конфронтирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало е е производна форма на конфронтирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. конфронтирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало е е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. конфронтирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало е е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).