изоглавя

Речник на българския език

1. изоглавя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изоглавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изог-ла-вя изог-ла-вим
2 лице изог-ла-виш изог-ла-ви-те
3 лице изог-ла-ви изог-ла-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изог-ла-вих изог-ла-вих-ме
2 лице изог-ла-ви изог-ла-вих-те
3 лице изог-ла-ви изог-ла-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изог-ла-вех изог-ла-вех-ме
2 лице изог-ла-ве-ше изог-ла-вех-те
3 лице изог-ла-ве-ше изог-ла-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоглавил съм изоглавила съм изоглавило съм изоглавили сме
2 лице изоглавил си изоглавила си изоглавило си изоглавили сте
3 лице изоглавил е изоглавила е изоглавило е изоглавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изоглавил бях изоглавила бях изоглавило бяхме изоглавили
2 лице беше изоглавил беше изоглавила беше изоглавило бяхте изоглавили
3 лице беше изоглавил беше изоглавила беше изоглавило бяха изоглавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изоглавя ще изоглавим
2 лице ще изоглавиш ще изоглавите
3 лице ще изоглави ще изоглавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изоглавил ще съм изоглавила ще съм изоглавило ще сме изоглавили
2 лице ще си изоглавил ще си изоглавила ще си изоглавило ще сте изоглавили
3 лице ще е изоглавил ще е изоглавила ще е изоглавило ще са изоглавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изоглавя щяхме да изоглавим
2 лице щеше да изоглавиш щяхте да изоглавите
3 лице щеше да изоглави щяха да изоглавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изоглавил щях да съм изоглавила щях да съм изоглавило щяхме да сме изоглавили
2 лице щеше да си изоглавил щеше да си изоглавила щеше да си изоглавило щяхте да сте изоглавили
3 лице щеше да е изоглавил щеше да е изоглавила щеше да е изоглавило щяха да са изоглавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоглавел съм изоглавела съм изоглавело съм изоглавели сме
2 лице изоглавел си изоглавела си изоглавело си изоглавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоглавил съм изоглавила съм изоглавило съм изоглавили сме
2 лице изоглавил си изоглавила си изоглавило си изоглавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изоглавил била съм изоглавила било съм изоглавило били сме изоглавили
2 лице бил си изоглавил била си изоглавила било си изоглавило били сте изоглавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изоглавя щяла съм да изоглавя щяло съм да изоглавя щели сме да изоглавим
2 лице щял си да изоглавиш щяла си да изоглавиш щяло си да изоглавиш щели сте да изоглавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изоглавил щяла съм да съм изоглавила щяло съм да съм изоглавило щели сме да сме изоглавили
2 лице щял си да си изоглавил щяла си да си изоглавила щяло си да си изоглавило щели сте да сте изоглавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изоглавил бих изоглавила бих изоглавило бихме изоглавили
2 лице би изоглавил би изоглавила би изоглавило бихте изоглавили
3 лице би изоглавил би изоглавила би изоглавило биха изоглавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изог-ла-ви изог-ла-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изог-ла-вен
непълен член изог-ла-ве-ния
пълен член изог-ла-ве-ни-ят
женски род изог-ла-ве-на
членувано изог-ла-ве-на-та
среден род изог-ла-ве-но
членувано изог-ла-ве-но-то
множествено число изог-ла-ве-ни
членувано изог-ла-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изог-ла-вил
непълен член изог-ла-ви-лия
пълен член изог-ла-ви-ли-ят
женски род изог-ла-ви-ла
членувано изог-ла-ви-ла-та
среден род изог-ла-ви-ло
членувано изог-ла-ви-ло-то
множествено число изог-ла-ви-ли
членувано изог-ла-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изог-ла-вел
женски род изог-ла-ве-ла
среден род изог-ла-ве-ло
множествено число изог-ла-ве-ли

2. изоглавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изоглавя е производна форма на изоглавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изоглавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изоглавя е производна форма на изоглавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изоглавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изоглавя е производна форма на изоглавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).