било съм изоглавило

Речник на българския език

1. било съм изоглавило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм изоглавило е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).