изоглавила си

Речник на българския език

1. изоглавила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изоглавила си е производна форма на изоглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изоглавила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изоглавила си е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).