изоглавел съм

Речник на българския език

1. изоглавел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изоглавел съм е производна форма на изоглавя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).