изоглавело съм

Речник на българския език

1. изоглавело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изоглавело съм е производна форма на изоглавя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).