изоглавил си

Речник на българския език

1. изоглавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изоглавил си е производна форма на изоглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изоглавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изоглавил си е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).