изоглавил е

Речник на българския език

1. изоглавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изоглавил е е производна форма на изоглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изоглавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изоглавил е е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).