изоглавило си

Речник на българския език

1. изоглавило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изоглавило си е производна форма на изоглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изоглавило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изоглавило си е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).