изоглавело е

Речник на българския език

1. изоглавело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавело е е производна форма на изоглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).