изоглавило

Речник на българския език

1. изоглавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавило е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изоглавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изоглавило е производна форма на изоглавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).