бил си изоглавил

Речник на българския език

1. бил си изоглавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си изоглавил е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).