изоглавела е

Речник на българския език

1. изоглавела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изоглавела е е производна форма на изоглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).