изоглавела

Речник на българския език

1. изоглавела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изоглавела е производна форма на изоглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изоглавела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изоглавела е производна форма на изоглавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).