издупча

Речник на българския език

изду̀пча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ездупча
  • ездупчъ
  • издупчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дуп-ча из-дуп-чим
2 лице из-дуп-чиш из-дуп-чи-те
3 лице из-дуп-чи из-дуп-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дуп-чих из-дуп-чих-ме
2 лице из-дуп-чи из-дуп-чих-те
3 лице из-дуп-чи из-дуп-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дуп-чех из-дуп-чех-ме
2 лице из-дуп-че-ше из-дуп-чех-те
3 лице из-дуп-че-ше из-дуп-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчил съм издупчила съм издупчило съм издупчили сме
2 лице издупчил си издупчила си издупчило си издупчили сте
3 лице издупчил е издупчила е издупчило е издупчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издупчил бях издупчила бях издупчило бяхме издупчили
2 лице беше издупчил беше издупчила беше издупчило бяхте издупчили
3 лице беше издупчил беше издупчила беше издупчило бяха издупчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издупча ще издупчим
2 лице ще издупчиш ще издупчите
3 лице ще издупчи ще издупчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издупчил ще съм издупчила ще съм издупчило ще сме издупчили
2 лице ще си издупчил ще си издупчила ще си издупчило ще сте издупчили
3 лице ще е издупчил ще е издупчила ще е издупчило ще са издупчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издупча щяхме да издупчим
2 лице щеше да издупчиш щяхте да издупчите
3 лице щеше да издупчи щяха да издупчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издупчил щях да съм издупчила щях да съм издупчило щяхме да сме издупчили
2 лице щеше да си издупчил щеше да си издупчила щеше да си издупчило щяхте да сте издупчили
3 лице щеше да е издупчил щеше да е издупчила щеше да е издупчило щяха да са издупчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчел съм издупчела съм издупчело съм издупчели сме
2 лице издупчел си издупчела си издупчело си издупчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчил съм издупчила съм издупчило съм издупчили сме
2 лице издупчил си издупчила си издупчило си издупчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издупчил била съм издупчила било съм издупчило били сме издупчили
2 лице бил си издупчил била си издупчила било си издупчило били сте издупчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издупча щяла съм да издупча щяло съм да издупча щели сме да издупчим
2 лице щял си да издупчиш щяла си да издупчиш щяло си да издупчиш щели сте да издупчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издупчил щяла съм да съм издупчила щяло съм да съм издупчило щели сме да сме издупчили
2 лице щял си да си издупчил щяла си да си издупчила щяло си да си издупчило щели сте да сте издупчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издупчил бих издупчила бих издупчило бихме издупчили
2 лице би издупчил би издупчила би издупчило бихте издупчили
3 лице би издупчил би издупчила би издупчило биха издупчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дуп-чи из-дуп-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-дуп-чен
непълен член из-дуп-че-ния
пълен член из-дуп-че-ни-ят
женски род из-дуп-че-на
членувано из-дуп-че-на-та
среден род из-дуп-че-но
членувано из-дуп-че-но-то
множествено число из-дуп-че-ни
членувано из-дуп-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дуп-чил
непълен член из-дуп-чи-лия
пълен член из-дуп-чи-ли-ят
женски род из-дуп-чи-ла
членувано из-дуп-чи-ла-та
среден род из-дуп-чи-ло
членувано из-дуп-чи-ло-то
множествено число из-дуп-чи-ли
членувано из-дуп-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дуп-чел
женски род из-дуп-че-ла
среден род из-дуп-че-ло
множествено число из-дуп-че-ли