издупчило е

Речник на българския език

1. издупчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издупчило е е производна форма на издупча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издупчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издупчило е е производна форма на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).