бил издупчил

Речник на българския език

1. бил издупчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил издупчил е производна форма на издупча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).