издупчила

Речник на българския език

1. издупчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издупчила е производна форма на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издупчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

издупчила е производна форма на издупча (мин. деят. св. прич. ж. р.).