издупчило
1.
издупчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
издупчило
е производна форма
на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
издупчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
издупчило
е производна форма
на издупча (мин. деят. св. прич. ср. р.).