издупчило

Речник на българския език

1. издупчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издупчило е производна форма на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издупчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

издупчило е производна форма на издупча (мин. деят. св. прич. ср. р.).