издупчил си

Речник на българския език

1. издупчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издупчил си е производна форма на издупча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издупчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издупчил си е производна форма на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).