издупчели

Речник на българския език

1. издупчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издупчели е производна форма на издупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издупчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издупчели е производна форма на издупча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).