бил е издупчил

Речник на българския език

1. бил е издупчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е издупчил е производна форма на издупча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).