издупчил съм

Речник на българския език

1. издупчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издупчил съм е производна форма на издупча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издупчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издупчил съм е производна форма на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).