издупчил
1.
издупчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
издупчил
е производна форма
на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
издупчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
издупчил
е производна форма
на издупча (мин. деят. св. прич. м. р.).