издупчил

Речник на българския език

1. издупчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издупчил е производна форма на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издупчил — мин. деят. св. прич. м. р.

издупчил е производна форма на издупча (мин. деят. св. прич. м. р.).