издупчили

Речник на българския език

1. издупчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издупчили е производна форма на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издупчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издупчили е производна форма на издупча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).