издупчел

Речник на българския език

1. издупчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издупчел е производна форма на издупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издупчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

издупчел е производна форма на издупча (мин. деят. несв. прич. м. р.).