издупчил е

Речник на българския език

1. издупчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издупчил е е производна форма на издупча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издупчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издупчил е е производна форма на издупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).