издупчела

Речник на българския език

1. издупчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издупчела е производна форма на издупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издупчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

издупчела е производна форма на издупча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).