избумтя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бум-тя	из-бум-тим
2 лице	из-бум-тиш	из-бум-ти-те
3 лице	из-бум-ти	из-бум-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бум-тях	из-бум-тях-ме
2 лице	из-бум-тя	из-бум-тях-те
3 лице	из-бум-тя	из-бум-тя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бум-тях	из-бум-тях-ме
2 лице	из-бум-те-ше	из-бум-тях-те
3 лице	из-бум-те-ше	из-бум-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избумтял съм	избумтяла съм	избумтяло съм	избумтели сме
2 лице	избумтял си	избумтяла си	избумтяло си	избумтели сте
3 лице	избумтял е	избумтяла е	избумтяло е	избумтели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях избумтял	бях избумтяла	бях избумтяло	бяхме избумтели
2 лице	беше избумтял	беше избумтяла	беше избумтяло	бяхте избумтели
3 лице	беше избумтял	беше избумтяла	беше избумтяло	бяха избумтели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще избумтя	ще избумтим
2 лице	ще избумтиш	ще избумтите
3 лице	ще избумти	ще избумтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм избумтял	ще съм избумтяла	ще съм избумтяло	ще сме избумтели
2 лице	ще си избумтял	ще си избумтяла	ще си избумтяло	ще сте избумтели
3 лице	ще е избумтял	ще е избумтяла	ще е избумтяло	ще са избумтели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да избумтя	щяхме да избумтим
2 лице	щеше да избумтиш	щяхте да избумтите
3 лице	щеше да избумти	щяха да избумтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм избумтял	щях да съм избумтяла	щях да съм избумтяло	щяхме да сме избумтели
2 лице	щеше да си избумтял	щеше да си избумтяла	щеше да си избумтяло	щяхте да сте избумтели
3 лице	щеше да е избумтял	щеше да е избумтяла	щеше да е избумтяло	щяха да са избумтели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избумтял съм	избумтяла съм	избумтяло съм	избумтели сме
2 лице	избумтял си	избумтяла си	избумтяло си	избумтели сте
3 лице	из-бум-тял избумтял е	из-бум-тя-ла избумтяла е	из-бум-тя-ло избумтяло е	из-бум-те-ли избумтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избумтял съм	избумтяла съм	избумтяло съм	избумтели сме
2 лице	избумтял си	избумтяла си	избумтяло си	избумтели сте
3 лице	из-бум-тял избумтял е	из-бум-тя-ла избумтяла е	из-бум-тя-ло избумтяло е	из-бум-те-ли избумтели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм избумтял	била съм избумтяла	било съм избумтяло	били сме избумтели
2 лице	бил си избумтял	била си избумтяла	било си избумтяло	били сте избумтели
3 лице	бил избумтял бил е избумтял	била избумтяла била е избумтяла	било избумтяло било е избумтяло	били избумтели били са избумтели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да избумтя	щяла съм да избумтя	щяло съм да избумтя	щели сме да избумтим
2 лице	щял си да избумтиш	щяла си да избумтиш	щяло си да избумтиш	щели сте да избумтите
3 лице	щял да избумти щял е да избумти	щяла да избумти щяла е да избумти	щяло да избумти щяло е да избумти	щели да избумтят щели са да избумтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм избумтял	щяла съм да съм избумтяла	щяло съм да съм избумтяло	щели сме да сме избумтели
2 лице	щял си да си избумтял	щяла си да си избумтяла	щяло си да си избумтяло	щели сте да сте избумтели
3 лице	щял да е избумтял щял е да е избумтял	щяла да е избумтяла щяла е да е избумтяла	щяло да е избумтяло щяло е да е избумтяло	щели да са избумтели щели са да са избумтели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих избумтял	бих избумтяла	бих избумтяло	бихме избумтели
2 лице	би избумтял	би избумтяла	би избумтяло	бихте избумтели
3 лице	би избумтял	би избумтяла	би избумтяло	биха избумтели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-бум-ти	из-бум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-бум-тял
		непълен член	из-бум-те-лия
		пълен член	из-бум-те-ли-ят
	женски род		из-бум-тя-ла
		членувано	из-бум-тя-ла-та
	среден род		из-бум-тя-ло
		членувано	из-бум-тя-ло-то
множествено число			из-бум-те-ли
		членувано	из-бум-те-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-бум-тял
	женски род	из-бум-тя-ла
	среден род	из-бум-тя-ло
множествено число		из-бум-те-ли