избумтяло съм

Речник на българския език

1. избумтяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избумтяло съм е производна форма на избумтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избумтяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избумтяло съм е производна форма на избумтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. избумтяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избумтяло съм е производна форма на избумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).