бил избумтял

Речник на българския език

1. бил избумтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избумтял е производна форма на избумтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).