избумтели

Речник на българския език

1. избумтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избумтели е производна форма на избумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избумтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избумтели е производна форма на избумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избумтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избумтели е производна форма на избумтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избумтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избумтели е производна форма на избумтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).