избумтяла съм

Речник на българския език

1. избумтяла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избумтяла съм е производна форма на избумтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. избумтяла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избумтяла съм е производна форма на избумтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. избумтяла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избумтяла съм е производна форма на избумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).