щяло съм да съм избумтяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм избумтяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм избумтяло е производна форма на избумтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).