щял е да избумти

Речник на българския език

1. щял е да избумти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да избумти е производна форма на избумтя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).