избумтяла е

Речник на българския език

1. избумтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтяла е е производна форма на избумтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избумтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтяла е е производна форма на избумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избумтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтяла е е производна форма на избумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).