щял съм да избумтя

Речник на българския език

1. щял съм да избумтя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да избумтя е производна форма на избумтя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).