щял съм да съм избумтял

Речник на българския език

1. щял съм да съм избумтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избумтял е производна форма на избумтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).