избумтеше

Речник на българския език

1. избумтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

избумтеше е производна форма на избумтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. избумтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

избумтеше е производна форма на избумтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).