избумтяла

Речник на българския език

1. избумтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтяла е производна форма на избумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избумтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтяла е производна форма на избумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избумтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

избумтяла е производна форма на избумтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избумтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избумтяла е производна форма на избумтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).