щял е да е избумтял

Речник на българския език

1. щял е да е избумтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е избумтял е производна форма на избумтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).