избумтяха

Речник на българския език

1. избумтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избумтяха е производна форма на избумтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избумтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

избумтяха е производна форма на избумтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).