завея

Речник на българския език

1. завѐя преходен глагол от свършен вид (тип 160tt) редактиране

Значение

завѐеш, мин. св. завя̀х, мин. прич. завя̀л, св.вж. завявам.

Грешни изписвания (3)

  • завеъ
  • зъвеъ
  • зъвея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вея за-ве-ем
2 лице за-ве-еш за-ве-е-те
3 лице за-вее за-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-вях за-вях-ме
2 лице за-вя за-вях-те
3 лице за-вя за-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ех за-ве-ех-ме
2 лице за-ве-е-ше за-ве-ех-те
3 лице за-ве-е-ше за-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завял съм завяла съм завяло съм завели сме
2 лице завял си завяла си завяло си завели сте
3 лице завял е завяла е завяло е завели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завял бях завяла бях завяло бяхме завели
2 лице беше завял беше завяла беше завяло бяхте завели
3 лице беше завял беше завяла беше завяло бяха завели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завея ще завеем
2 лице ще завееш ще завеете
3 лице ще завее ще завеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завял ще съм завяла ще съм завяло ще сме завели
2 лице ще си завял ще си завяла ще си завяло ще сте завели
3 лице ще е завял ще е завяла ще е завяло ще са завели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завея щяхме да завеем
2 лице щеше да завееш щяхте да завеете
3 лице щеше да завее щяха да завеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завял щях да съм завяла щях да съм завяло щяхме да сме завели
2 лице щеше да си завял щеше да си завяла щеше да си завяло щяхте да сте завели
3 лице щеше да е завял щеше да е завяла щеше да е завяло щяха да са завели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завеел съм завеела съм завеело съм завеели сме
2 лице завеел си завеела си завеело си завеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завял съм завяла съм завяло съм завели сме
2 лице завял си завяла си завяло си завели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завял била съм завяла било съм завяло били сме завели
2 лице бил си завял била си завяла било си завяло били сте завели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завея щяла съм да завея щяло съм да завея щели сме да завеем
2 лице щял си да завееш щяла си да завееш щяло си да завееш щели сте да завеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завял щяла съм да съм завяла щяло съм да съм завяло щели сме да сме завели
2 лице щял си да си завял щяла си да си завяла щяло си да си завяло щели сте да сте завели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завял бих завяла бих завяло бихме завели
2 лице би завял би завяла би завяло бихте завели
3 лице би завял би завяла би завяло биха завели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вей за-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-вян
непълен член за-вя-ния
пълен член за-вя-ни-ят
женски род за-вя-на
членувано за-вя-на-та
среден род за-вя-но
членувано за-вя-но-то
множествено число за-ве-ни
членувано за-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вял
непълен член за-ве-лия
пълен член за-ве-ли-ят
женски род за-вя-ла
членувано за-вя-ла-та
среден род за-вя-ло
членувано за-вя-ло-то
множествено число за-ве-ли
членувано за-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ел
женски род за-ве-е-ла
среден род за-ве-е-ло
множествено число за-ве-е-ли

2. завѐя преходен глагол от свършен вид (тип 164tt) редактиране

Значение

завѐеш, мин. св. завя̀х, мин. прич. завя̀л, св.вж. завявам.

Грешни изписвания (3)

  • завеъ
  • зъвеъ
  • зъвея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вея за-ве-ем
2 лице за-ве-еш за-ве-е-те
3 лице за-вее за-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-вях за-вях-ме
2 лице за-вя за-вях-те
3 лице за-вя за-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ех за-ве-ех-ме
2 лице за-ве-е-ше за-ве-ех-те
3 лице за-ве-е-ше за-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завял съм завяла съм завяло съм завели сме
2 лице завял си завяла си завяло си завели сте
3 лице завял е завяла е завяло е завели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завял бях завяла бях завяло бяхме завели
2 лице беше завял беше завяла беше завяло бяхте завели
3 лице беше завял беше завяла беше завяло бяха завели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завея ще завеем
2 лице ще завееш ще завеете
3 лице ще завее ще завеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завял ще съм завяла ще съм завяло ще сме завели
2 лице ще си завял ще си завяла ще си завяло ще сте завели
3 лице ще е завял ще е завяла ще е завяло ще са завели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завея щяхме да завеем
2 лице щеше да завееш щяхте да завеете
3 лице щеше да завее щяха да завеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завял щях да съм завяла щях да съм завяло щяхме да сме завели
2 лице щеше да си завял щеше да си завяла щеше да си завяло щяхте да сте завели
3 лице щеше да е завял щеше да е завяла щеше да е завяло щяха да са завели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завеел съм завеела съм завеело съм завеели сме
2 лице завеел си завеела си завеело си завеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завял съм завяла съм завяло съм завели сме
2 лице завял си завяла си завяло си завели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завял била съм завяла било съм завяло били сме завели
2 лице бил си завял била си завяла било си завяло били сте завели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завея щяла съм да завея щяло съм да завея щели сме да завеем
2 лице щял си да завееш щяла си да завееш щяло си да завееш щели сте да завеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завял щяла съм да съм завяла щяло съм да съм завяло щели сме да сме завели
2 лице щял си да си завял щяла си да си завяла щяло си да си завяло щели сте да сте завели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завял бих завяла бих завяло бихме завели
2 лице би завял би завяла би завяло бихте завели
3 лице би завял би завяла би завяло биха завели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вей за-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-вят
непълен член за-вя-тия
пълен член за-вя-ти-ят
женски род за-вя-та
членувано за-вя-та-та
среден род за-вя-то
членувано за-вя-то-то
множествено число за-ве-ти
членувано за-ве-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вял
непълен член за-ве-лия
пълен член за-ве-ли-ят
женски род за-вя-ла
членувано за-вя-ла-та
среден род за-вя-ло
членувано за-вя-ло-то
множествено число за-ве-ли
членувано за-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ел
женски род за-ве-е-ла
среден род за-ве-е-ло
множествено число за-ве-е-ли

3. завѐя преходен глагол от свършен вид (тип 162tt) редактиране

Значение

завѐеш, мин. св. завя̀х, мин. прич. завя̀л, св.вж. завявам.

Грешни изписвания (3)

  • завеъ
  • зъвеъ
  • зъвея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вея за-ве-ем
2 лице за-ве-еш за-ве-е-те
3 лице за-вее за-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ях за-ве-ях-ме
2 лице за-вея за-ве-ях-те
3 лице за-вея за-ве-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ех за-ве-ех-ме
2 лице за-ве-е-ше за-ве-ех-те
3 лице за-ве-е-ше за-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завеял съм завеяла съм завеяло съм завеяли сме
2 лице завеял си завеяла си завеяло си завеяли сте
3 лице завеял е завеяла е завеяло е завеяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завеял бях завеяла бях завеяло бяхме завеяли
2 лице беше завеял беше завеяла беше завеяло бяхте завеяли
3 лице беше завеял беше завеяла беше завеяло бяха завеяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завея ще завеем
2 лице ще завееш ще завеете
3 лице ще завее ще завеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завеял ще съм завеяла ще съм завеяло ще сме завеяли
2 лице ще си завеял ще си завеяла ще си завеяло ще сте завеяли
3 лице ще е завеял ще е завеяла ще е завеяло ще са завеяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завея щяхме да завеем
2 лице щеше да завееш щяхте да завеете
3 лице щеше да завее щяха да завеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завеял щях да съм завеяла щях да съм завеяло щяхме да сме завеяли
2 лице щеше да си завеял щеше да си завеяла щеше да си завеяло щяхте да сте завеяли
3 лице щеше да е завеял щеше да е завеяла щеше да е завеяло щяха да са завеяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завеел съм завеела съм завеело съм завеели сме
2 лице завеел си завеела си завеело си завеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завеял съм завеяла съм завеяло съм завеяли сме
2 лице завеял си завеяла си завеяло си завеяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завеял била съм завеяла било съм завеяло били сме завеяли
2 лице бил си завеял била си завеяла било си завеяло били сте завеяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завея щяла съм да завея щяло съм да завея щели сме да завеем
2 лице щял си да завееш щяла си да завееш щяло си да завееш щели сте да завеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завеял щяла съм да съм завеяла щяло съм да съм завеяло щели сме да сме завеяли
2 лице щял си да си завеял щяла си да си завеяла щяло си да си завеяло щели сте да сте завеяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завеял бих завеяла бих завеяло бихме завеяли
2 лице би завеял би завеяла би завеяло бихте завеяли
3 лице би завеял би завеяла би завеяло биха завеяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вей за-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ян
непълен член за-ве-я-ния
пълен член за-ве-я-ни-ят
женски род за-ве-я-на
членувано за-ве-я-на-та
среден род за-ве-я-но
членувано за-ве-я-но-то
множествено число за-ве-я-ни
членувано за-ве-я-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ял
непълен член за-ве-я-лия
пълен член за-ве-я-ли-ят
женски род за-ве-я-ла
членувано за-ве-я-ла-та
среден род за-ве-я-ло
членувано за-ве-я-ло-то
множествено число за-ве-я-ли
членувано за-ве-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ел
женски род за-ве-е-ла
среден род за-ве-е-ло
множествено число за-ве-е-ли