щяло съм да завея

Речник на българския език

1. щяло съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. щяло съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).