завял

Речник на българския език

1. завял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завял е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завял — мин. деят. св. прич. м. р.

завял е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. завял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завял е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. завял — мин. деят. св. прич. м. р.

завял е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. м. р.).