завеела

Речник на българския език

1. завеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завеела е производна форма на завея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

завеела е производна форма на завея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. завеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завеела е производна форма на завея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. завеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

завеела е производна форма на завея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. завеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завеела е производна форма на завея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. завеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

завеела е производна форма на завея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).